„Сървърът е бавен, да удвоим паметта“ е най-скъпият рефлекс в хостинга. Понякога е правилен. Често обаче машината чака диска или процесорът е натоварен до краен предел, а новата памет просто лежи, докато сметката се удвоява.
Затова, преди да говорим кой има нужда от 64 GB, нека разберем какво наистина ви липсва. Ако търсите само типичните стойности на паметта за различни задачи, те са в по-ранното ни ръководство Колко RAM трябва на VPS, включително формулата за езикови модели. Тази статия е за диагностиката: RAM, диск или CPU.
Три команди, две минути
Пуснете ги на бавния сървър, докато е бавен, а не в четири сутринта, когато нищо не се случва:
free -m
vmstat 1 10
cat /proc/pressure/cpu /proc/pressure/memory /proc/pressure/io
Ето как да ги четете без учебник.
free -m. Не гледайте колоната free: Linux нарочно пълни свободната памет с дисков кеш. Гледайте available. Ако там има няколкостотин мегабайта на машина с 2 GB, а used в swap расте, паметта е на ръба.
vmstat 1 10. Четири колони разказват повечето от историята:
| Колона | Какво означава | Сочи към |
|---|---|---|
si / so | страници към и от swap в секунда | RAM |
wa | % от времето, в което CPU чака диска | диск |
us + sy | % от времето, в което CPU работи | CPU |
st | % от времето, в което хипервайзорът е дал вашия CPU на друг | CPU (vCPU се дели с други) |
Няколко ненулеви стойности на si/so от време на време са нормални. Истинският сигнал е постоянен swap всяка секунда.
/proc/pressure/*. Най-честният от трите. Всеки файл показва каква част от времето задачите са стояли в очакване на този ресурс. some avg60=25.00 в memory значи, че през последната минута нещо е чакало памет една четвърт от времето. Файлът с най-големите числа е тясното ви място.
Ако е дискът
Висок wa, висок натиск върху io, малко swap. Обичайната причина е база данни или приложение с много логове, което чете повече, отколкото се събира в кеша.
И ето обратът: повече RAM може да оправи това, защото Linux ще кешира повече от диска. Ако базата ви е 6 GB, а горещата ѝ част е 3 GB, преминаването от 2 GB на 8 GB памет може да накара проблема с диска да изчезне. Но ако базата е 300 GB и всяка заявка докосва различна част, никакво разумно количество RAM няма да я кешира. Тогава помагат по-добри индекси, по-малки заявки или друга структура на данните. Всички тарифи тук са на NVMe, така че бавен рядко е самият диск. Обикновено е начинът на достъп.
Ако е CPU
Висок us+sy, натиск върху cpu, няма swap, малко чакане на диска. Компресия, билдове, кодиране на видео, обработка на изображения, криптографски изчисления. Повече памет изобщо не помага.
Следете и st. На VPS един vCPU е дял от времето на физическо ядро, а не цялото ядро: числото в тарифата е таван за кратки пикове, а продължителното пълно натоварване може да бъде ограничавано, за да е честно за всички на машината. Ако задачата ви иска всички ядра на 100% с часове, това е въпрос на самата задача, и предпочитаме да го кажем сега, а не след като купите по-голяма тарифа.
Ако наистина е RAM
Постоянен swap, растящ натиск върху паметта, OOM killer в dmesg. Сега въпросът е колко.
2 GB стигат, често с години, за: един бот или няколко, малко API, VPN, статичен сайт зад Nginx, няколко скрейпъра по cron, агент за мониторинг. Micro дава 2 vCPU, 2 GB и 25 GB за $5 на месец на NAT или за $10 със собствен IPv4.
4–8 GB са удобната среда: уеб приложение с базата си, малък индекс за търсене, headless автоматизация на браузър, няколко агента един до друг.
32–64 GB са за данни, които трябва да живеят в паметта:
- база, чийто работен набор е десетки гигабайти, за да може кешът наистина да държи горещите данни;
- голям кеш или опашка в паметта, които не могат да слязат на диска, без да забавят всичко;
- векторен индекс за търсене в милиони фрагменти (реални числа в Собствен RAG в голям мащаб);
- инференс на среден езиков модел на CPU, където теглата трябва да се съберат в RAM;
- консолидация: десет услуги, които преди живееха на десет малки сървъра.
Точно за това е Pro-64: 12 vCPU, 64 GB RAM, 600 GB NVMe и специален IPv4 за $70 на месец. Стъпалата между тях са Pro-32 за $40 и Pro-48 за $55; над него — Pro-80 за $90. Наличността на локациите за Pro тарифите се вижда при поръчката.
Къде голямата машина не пасва
Три случая, в които 64 GB са грешният отговор, дори ако можете да си ги позволите.
Работа с GPU. Никоя от тези тарифи няма GPU. Ако моделът ви има нужда от GPU за обучение или бърз инференс, CPU машина с много RAM ще го пусне, но бавно, и ще плащате за търпение.
Продължителни задачи на пълен CPU. Както казахме: vCPU е ресурс за пикове. Дванадесет броя на 100% денонощно не са това, за което е създаден VPS.
И „за всеки случай“. Ако трите команди не показват натиск върху паметта, допълнителните 60 GB са кеш за файлове, които не четете. Започнете с по-малко. Преминаването към по-голяма тарифа от същия мрежов тип добавя vCPU, RAM и диск на място, с един рестарт, както е описано в Смяна на тарифа. Надолу на място не може, така че твърде голямата покупка има реална цена: за да намалите, се местите на нов сървър, а преместването на VPS без прекъсване е работа, без която е по-добре да минете.
Ако сравнявате тарифи на различни доставчици, Как да четете спецификациите на VPS обяснява какво наистина обещават числата за vCPU, диск и порт.
Коментари
Още няма коментари. Бъди първият.