Syncthing има един досаден навик: две устройства се синхронизират само докато и двете са онлайн. Лаптопът спи, телефонът е в джоба на мобилни данни, домашният компютър е изключен — и файловете чакат момента, в който две от тях случайно се събудят заедно. Участник, който е онлайн денонощно, оправя това. Всичко се синхронизира през сървъра, когато и да се появи всяко устройство.
Обичайното възражение е „значи файловете ми лежат на VPS“. На това Syncthing също има отговор: споделете папка със сървъра като с недоверено устройство и той ще пази само шифровани данни, които не може да прочете.
Кой план
Самият Syncthing е мъничък — в нашия тест около 25–30 MB RAM. Всъщност купувате диск, защото сървърът държи пълно копие на всяка папка, споделена с него.
| Какво синхронизирате | План |
|---|---|
| Документи, бележки, конфигурации, файл с база пароли | Nano-IP: 2 vCPU, 1 GB, 15 GB ($8/месец) |
| Документи за години и малко снимки | Micro-IP: 2 vCPU, 2 GB, 25 GB ($10/месец) |
| Работни папки и по-големи архиви | Small-IP: 4 vCPU, 4 GB, 35 GB ($16/месец) |
| Фотоархив | Pro-32: 400 GB ($40/месец), по заявка |
Вземете план със собствен IPv4. Устройствата трябва да стигат до сървъра на порт 22000; на план с NAT минава само SSH и Syncthing преминава на публични ретранслатори — по-бавно и през инфраструктура, която не контролирате. Изберете Германия или Финландия — по-близкото до вас и налично при поръчка. Сървърът може да се плати с крипто, без KYC.
Инсталация
Като root на Ubuntu 24.04 или Debian 12, от официалното хранилище на Syncthing (стабилен канал v2):
mkdir -p /etc/apt/keyrings
curl -L -o /etc/apt/keyrings/syncthing-archive-keyring.gpg https://syncthing.net/release-key.gpg
echo "deb [signed-by=/etc/apt/keyrings/syncthing-archive-keyring.gpg] https://apt.syncthing.net/ syncthing stable-v2" > /etc/apt/sources.list.d/syncthing.list
apt update && apt install -y syncthing
Пускайте го като отделен потребител под systemd:
useradd -m -s /bin/bash syncthing
systemctl enable --now syncthing@syncthing
ufw allow 22/tcp && ufw allow 22000/tcp && ufw allow 22000/udp && ufw enable
Не наричайте потребителя sync. Това име вече принадлежи на системен акаунт с домашна директория /bin, и syncthing@sync пада с грешка за файлова система само за четене — ние самите се спънахме в това.
Вземете ID на устройството на сървъра — ще го поставите на другите си устройства:
runuser -u syncthing -- syncthing device-id
Уеб интерфейсът слуша само на 127.0.0.1:8384, и точно така трябва. Влизайте в него през SSH тунел от компютъра си:
ssh -L 8384:127.0.0.1:8384 root@YOUR_SERVER_IP
Отворете http://127.0.0.1:8384 и преди всичко задайте парола в Settings → GUI.
Споделете папка така, че сървърът да не може да я чете
На лаптопа (или на всяко доверено устройство):
- Добавете сървъра като отдалечено устройство по неговото ID.
- Отворете папката, която искате да синхронизирате → Sharing, отбележете сървъра и въведете до него парола за шифроване. Запазете я в мениджъра на пароли: без нея данните на сървъра са просто шум.
- В уеб интерфейса на сървъра приемете папката и изберете тип Receive Encrypted.
Това е. Вижте какво всъщност е попаднало на сървъра:
find /home/syncthing -path '*syncthing-enc*' -type f | head
Ще видите пътища като …/I.syncthing-enc/C8/PICA7BFKFPSGQ06C4D4SQ50GB6E151QUNF1EOBK вместо имената на файловете си. В нашия тест търсихме на сървъра фраза от синхронизирания файл — нищо.
Другите ви устройства споделят същата папка нормално помежду си, а със сървъра — със същата парола за шифроване. Всяко доверено устройство, което знае паролата, може да се синхронизира от сървъра, включително нов лаптоп, когато старият умре.
Честно за ограниченията
- Синхронизацията не е бекъп. Изтриванията и случайните презаписвания също се синхронизират. Включете версиониране на доверено устройство или пазете отделен бекъп другаде.
- Шифроването крие съдържанието и имената, но не всичко. Размерите на файловете и кога нещо се променя могат да се изчислят на сървъра. За повечето хора това е добър компромис; ако за вас не е, тази схема не е за вас.
- Паролата е ключът. Изгубите ли я, шифрованото копие на сървъра е безполезно. В това е смисълът, и в това е рискът.
- Телефони. Официално мобилно приложение вече няма: за Android има поддържано от общността, за iOS — само клиенти от трети страни. Проверете своя, преди да разчитате на него.
Ако ви трябва пълноценен уеб интерфейс с календари, контакти и връзки за споделяне, а не тиха синхронизация във фонов режим, погледнете Nextcloud. Ако искате файловете ви да са навсякъде, а да могат да се четат само на вашите устройства — това е по-лекият инструмент.
Свързано
- Собствен Nextcloud на VPS — пълноценен личен облак с уеб интерфейс
- VPS за Vaultwarden — пароли на собствен сървър
- VPS за шифровано хранилище — LUKS и какво шифроването на сървър може и какво не
- Как да настроите вход с SSH ключ
- Как да настроите защитна стена ufw
Коментари
Още няма коментари. Бъди първият.